Отмина нашето време и сега
се държим сякаш непознати,
докоснати от глътки гняв.
Ръцете се раздалечават и
изглежда става ни приятно
да се нараняваме чрез тях.
Да, да, мила, много сложна игра,
когато те обичах, ти не вярваше в това.
Да, да, скъпа, сега се обърнаха нещата.
ти искаш да поиграем, но аз намразих играта.
Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред. ...