Невидим и нечакан се промъква мракът -
за самотата някъде протяжно пее...
В мен стъклени реки надежди чакат...
но с Нищото навярно ще се слеят.
Невидим и нечакан е страхът прозрачен –
умело се преструва на невинен.
В мен като паяк се протяга здрачът
със цвят на кехлибар и младо вино.
Невидим и нечакан е копнежът топъл –
да срещнем някого, да сме любими...
В мен времето разтваря се с несбъднат вопъл,
със който аз ти шепнех някога: „Люби ме!”