Невидим свят
Една душа сред сто неволи.
Не ще ли да забрави Тя?
Сред път и къщи тя се моли:
- Къде ли да се приютя?
Не знае тя любов какво е,
опарена бе от тъга,
от сляпа диря на безочие
и от покварена тъма.
Светът красив не бе простил ù,
задето му обърна гръб,
задето толкова отрано ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up