Feb 13, 2007, 10:40 PM

Невидима 

  Poetry
557 0 9
Всяка вечер се лутам
между твоето мълчание
и моята болка.
Вътрешно пищя,
страдам
и се заричам.
Искам с някого да поговоря,
искам с някого да помълча,
искам някой да ме забележи.
Невидима ли съм?!

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • писък на душата е това и като зов за помощ...
  • Прекрасен стих!
    Браво Нели!
  • Поздрави!
  • Не си!!! Просто си рееален човек със своите хубави и лоши мигове!!!
    Поздрави, Нели!!!
  • Отново тъга и толкова болка от мълчанието.
    Такива чувства няма как да останат невидими.

    Поздрав и усмивка Нели.
  • Добре познавам състоянието,което описваш.Не позволявай повече на душата си да се измъчва във сивото.Винаги има някой,който копнее да те види и да говори с теб,трябва само и ти да го видиш...
    А стихът ти е чудесен,лаконичен и изразителен,поздрав!
  • Понеже в момента и аз си задавам този въпрос, направо ми се доплака! Може пък да сме невидими, Нелка.... - това е за празника, който след минути ще настъпи!
  • НЕ!!!
  • Хареса ми, Нели!
    Поздрав!
Random works
: ??:??