Всяка вечер се лутам между твоето мълчание и моята болка. Вътрешно пищя, страдам и се заричам. Искам с някого да поговоря, искам с някого да помълча, искам някой да ме забележи. Невидима ли съм?!
Добре познавам състоянието,което описваш.Не позволявай повече на душата си да се измъчва във сивото.Винаги има някой,който копнее да те види и да говори с теб,трябва само и ти да го видиш...
А стихът ти е чудесен,лаконичен и изразителен,поздрав!
Понеже в момента и аз си задавам този въпрос, направо ми се доплака! Може пък да сме невидими, Нелка.... - това е за празника, който след минути ще настъпи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.