Закрещи ли без глас самотата,
а смехът си отива на пръсти,
впие ли сиви очи тишината
и като облак дъждовен се мръщи,
аз ще дойда при теб за утеха,
ще ти нося надежда във скута.
Може само в искрица да светя
или в звук да съм, в кратка минута.
Но ще шаря с невидима четка
всички тъжни безцветни утра.
Ще поставя светулка да трепка
във трапчинките твои едва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up