Стара жена с почернели крака.
До нея бяло кученце лежи,
а пред нея празна купичка стои.
Седнала е тя на тротоара до оживена уличка една
и разделя на две потока от тела.
Всеки покрай нея минава
и всеки, без да гледа, подминава.
Не, те нямат време за това,
твърде заети са, за да съжаляват
непознатата жена.
Хората днес нямат място за просяци в своите души,
нито пък желание да даряват на непознати своите пари. ...