misha_73 (Мария Борисова)
10 11
May 23, 2008, 6:01 PM

Невидима красота 

  Poetry » Other
1186 0 7
    

                                                    Невидима красота

 

Живее, понесъл на гръб

малката си скромна къща,

лекичко по камъка пълзи

и сякаш слънцето прегръща.

 

Мнозина гледат го с жал,

с високомерен поглед го сподирят,

единствено парченца кал

и дупката в черупката съзират.

 

И заслепени те от гордостта,

щастието му не подозират,

виждат само нищета,

невидимото просто не разбират!

И независимо от лошата тълпа,

рогцата си към вятъра протяга,

красивата му вътрешно душа

в черупката му счупена приляга.

 

И често красотата в този свят

в обвивка грозна се прикрива,

щастливец е и истински богат

тоз, който бисера открива!

© Мария Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??