Feb 7, 2008, 3:04 PM

Невидимо обсебени 

  Poetry » Other
5.0 / 18
1600 0 28

Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар.

Петлите само тихо се прозяват,
а звуците са глухи като демони.
Дори и вятърът си търси завет

до портата, обхваната от тремор.

 

А котките промъркват равнодушно,
невидимо обсебени от себе си.
По-крива ми изглежда даже крушата.
Врабчетата по клоните се бесят.

И селото... Отдавна се е свършило
като брашно през дълга бавна зима.
Внезапно като смърт стърчи плашило.
А теб те няма. Нищо, че те има.

 

2005

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »