НЕВИДИМОСТ
Излизам от контрол... И се завръщам...
Семейство... Дом... Безлична самота...
Във вените ми - все една и съща,
крещи кръвта: „Къде е любовта?!..."
А тя е тук... При внучето ми малко,
при оня, който рови из боклука...
И търся аз пожизнена закалка
за всяка своя припозната скука...
Ще се засмея - сякаш ще ме има
задълго след прощалните слова...
А моята любов ще иска име!... ...