Jul 11, 2014, 11:20 AM

Невинен 

  Poetry
853 0 20
-
Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене.
Преповтарям си мантри:
”Спокойно!”, ”Подсвирквай си!”, ”Пей си!”.
Но какво? — ти замина със цялата гама мажорна.
Искам боса да хукна в онези гори тилилейски,
сред които ликът ти е с най-плодородния корен.
И защо да не пиша — животът е шеметно кратък
и притичват години, тъй сякаш хлапета виновни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Random works
: ??:??