Мелодията от очите ти извира,
задъхан пищен вятър я намира,
звукът съблича я от страх сонатно,
акордът отброява пауза опасно....
Нотен дъжд превалява и тушира,
високите тонове в шепи насъбира
и даже доста днес е попресипнал,
ала тананика си, дори избликнал,
а зад затворените ти клепачи
струят в умерени паузи припеви познати,
по устните ти лепнат невинно ноти,
не буди ги, задръж ги без посоки ...