Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака
и Аника домашното ми пише.
Емил от Льонеберя съм. Хлапакът.
И Пипи ни гощава, със сладкиши.
Верандата. Потропва тихо конят.
А Карлсон покрай комина хвърка.
И с Нилсон птици по дървета гоня...
Пораснахме и всичко се обърка... ...