Потъпкала заблуди и дилеми,
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.
Той като паяк висна на корниза,
със сто защо разстреля тишината,
без опция невинност ме прониза,
с назъбеното шило на вината.
Отхапах болка, жълта и отровна
и тръгнах си, затръшнала вратата.
Невинността, виновница основна,
ще търся. Под земята, над земята....