Dec 21, 2018, 9:33 AM

Неволна сълза 

  Poetry » Other
522 0 0

Неволна сълза чиста като капка

от пролетен дъжд...

Неимоверно се стопява

във влажни зеници

под тъмните

клепачи.

 

Вечерта - неуморен скитник

сред сънища -

изморена от адския мрак

щура е в унес.

Докосва съновидения,

задушава се в гърч.

Потъва в изгрева

от бяло усещане -

за лъч.

 

Луната - отстъпила потайно

с крачка назад

пред буйната светлина

на слънчевия дар -

губи се в пазвите

на деня.

 

Неволна сълза от вечерта

и пълната Луна -

новият ден

изпива.

 

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??