Жадни са те за правда,
за усмивки и слънчеви дни,
а приживе, уви, са в ада,
тъжните им лица погледни!
И боли ме силно мене
за тези хора отчаяни,
но на кой му дреме,
че в неволя са оставени!
Нима и те човечност не заслужават,
а като кучета и до днес ги третират,
цял ден ги тъпчат, унижават
и така почти докато умират... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up