Я запей, мала любов, тъжната си песен,
за мен, за пустошта на бедното.
Ала свят в изневиделица видях от теб,
ти, ръка на злото сиромах на доброто.
Ти, черно в очите и лъжовна,
защо ли мене обрече на тъга?
Та твоята милост къде се брине сега,
или аз чакам свят да срина...
Язва в душа нося, зло сторя за утеха,
твойта невярност диря, та дия...
Сакам лек на глава, ти, бяла и черна,
та желба на всеки - на съдба... ...