severianin (Валентин Чернев)
417 677
Oct 21, 2012, 10:09 PM

Невъзможен гост 

  Poetry
628 0 5

 

НЕВЪЗМОЖЕН ГОСТ

 

 

Залязва слънцето и в клоните на ореха

навива приказно кълбо златиста свила,

нощта прихлупва шепи и в небето горе

до хоризонта тъмно кадифе разстила

и с бял конец невидима ръка бродира

върху приоблачен гергеф звезди-елмази;

търкулната по стръмното, луната спира

над стряхата, в стърнищата нагазила.

 

На прага сякаш някой чука – идат гости,

нощта е време за раздумка и за вино,

отдавна портичката стара не залоствам –

добре дошъл е всеки, който мине.

Днес гостът ми е мълчалив и някак тъжен,

таи се в сянката, ни дума не изрича.

О, Боже Господи, очите ли ме лъжат –

чертите му са моите черти.

На мен прилича!

 

Напълвам чашите, ръцете ми треперят,

присядам странно тих до младото му рамо.

Познавам го – това съм аз.

Но аз – от вчера.

На масата до мен е младостта ми!

Не си говорим – всичко знам за него,

а спомените до смъртта ни не стареят,

той беше алфа, аз пътувам към омега –

какво да си говорим, за какво да пеем?

 

Знам, мога стихове да му чета сред здрача

и да доливам в чашите прозрачно вино,

да се усмихвам на нощта,

през смях да плача,

да галя с пръсти отлетелите години.

Те ще долитат като птици светлооки

и ще вали над мене гълъбово време...

Не искам тъй!

Не бива тъй – жестоко е,

не гълъби – годините са бреме!

 

А младостта е вино – алено и лудо,

подобно топъл вишнев сок на млади устни.

Не се живее два пъти, не става чудо –

аз пих до дъно, нищо не пропуснах!

И знам – когато утре слънцето събуди

света наоколо и птиците в небето,

у мен като чудесен спомен пеперуден

усмивката на тази нощ ще свети.

 

На масата сред чашите ще сложа лакът

– в среднощна доба моят гост ще е заминал –

онези стихове, които четох в мрака,

ще бъдат пепел –

шепа пепел синя;

сред орехите врабче ято ще лудува,

край мен нещата ще са делнични и прости.

И аз навярно ще реша, че съм сънувал...

 

Не се завръща младостта.

Дори на гости!

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Момичета, бъдете предпазливи –
    не впервайте във Чернев поглед клет!
    Поет е той, а те безсрамно лъжат,
    особено във Интернет!

    Поетите са вируси опасни
    И влезнат ли в главите ви – погром!
    Шептят ви тихо стихове прекрасни,
    след туй – разлъка, мъка, стон...

    Тях ги не хваща никой „антивирус”,
    Ваксини още няма срещу тях
    Рушат семейства, къщи и колиби
    Превръщат всичко в пух и прах.

    Затуй, търсете някой по-замотан
    с усмивка щедра и със косъм чист
    за предпочитане – да е имотен,
    или пък в краен случай – пародист...
  • "А младостта е вино – алено и лудо,
    подобно топъл вишнев сок на млади устни.
    Не се живее два пъти, не става чудо –
    аз пих до дъно, нищо не пропуснах!"
    !!!
  • Наистина, много вълнуващ стих! Браво и от мен!
  • Прекрасен стих,искрен, вълнуващ!!!Срдечен поздрав!
Random works
: ??:??