Aug 14, 2007, 12:03 PM

Невъзможна еволюция 

  Poetry
568 0 3
Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш,
че на тръгване няма да си забравиш пак мрака при мен.
Извинявай, че е толкова разхвърляно в мен
и не мога да си намеря причината,
която те прави специален.
Забелязал ли си как се ловуваме един друг,
за да забравим, че в миналото са ни плячкосвали?
Моята хранителна верига започва и завършва с теб ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??