Когато видях лика ти омаен,
безумно се влюбих!
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Погледнах очите, тъй бляскаво жадни,
затворили цвета на есента...
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
А устните, чувствено нежни,
приканващи за обич и любов...
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Гласът ти, макар и безмълвен,
като ябълков ручей струи...
... гласът пак отговори: Невъзможно! ...