Sep 13, 2008, 10:16 PM

Невъзможна любов 

  Poetry » Love
1146 0 2
Тичам аз, за да забравя,
теб и всички други,
тичам аз да те оставя,
на тези тъй наречени „прислуги".
Бродя аз във тъмнината,
кат Снежанка в черната гора,
срещам те и си казвам, че се случват чудеса,
но се оказа, че от мъка жива аз горя.
Исках да ти кажа колко много те обичам,
но късно разбрах, че сърцето си обричам.
В тази лунна нощ се изповядвам,
На ярките звезди, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Йорданова All rights reserved.

Random works
: ??:??