В душата ми бе пусто,
като пустиня, в която цареше безводие,
сърцето ми биеше лудо,
Защо ли? Отговорът така и не беше изречен.
Момиче, чакай го – всеки го повтаряше.
Докога, не ме иска – винаги се отговаряше.
Имай търпение, обичай го – отново се казваше.
Безкрайна любов не съществува – инатях се.
И все пак, момиче, постарай се,
любовта ще те намери някой ден,
и тогава, момиче, не предавай се,
ще озари светът ти затъмнен.