Feb 1, 2007, 3:18 PM

Невъзможна любов 

  Poetry
876 0 3
Обичам аз едно момиче,
но тъй далеч е тя от мен
невинна,нежна е като кокиче
и грабна ме във своя плен.

Защо съдбата е тъй жестока,
да сме далече един от друг,
да покажа моята любов дълбока
така решил е явно някой - да ми прави все напук.

Знам ще бъда аз със нея
дори да чакам края на света,
за нейните очи копнея
и в пламъка им да горя.

Това момиче е богиня,
пред нея падам аз на колене
с усмивката си чиста и красива
разпалва любовта във моето сърце.

© Цветелин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??