Oct 31, 2015, 5:16 PM  

Невъзможна приказка 

  Poetry » Phylosophy
387 0 5


Търговец на дупки

в дупка се спъна

и, падайки в нея

надолу с глава,

се сети, че дупката

беше без дъно,

а в нея живееше

страшна ламя.

 

Помисли търговецът:

"Как ще изляза?!

Ламята триглава

ще ме изяде!"

Но Азът му вътрешен

взе, че го сряза:

"Не чувстваш ли–

вече си имаш криле!"

 

Кога се сдоби с тях?!

Крила как получи?!

Търгуваше с дупки–

не беше летял...

С прискърбие

трябваше сам да научи,

че, падайки в дупката,

беше умрял!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно е, много ме впечатли!
  • Белла,от дупка на дупка се разприказвахме, но по-добре твоята приятелка да си има мъж с кола на дупки,отколкото с пола на дупки,защото тогава и гледането на кафе няма да й помогне!Хааах!Признавам си,че само ти можеш да ме разсмееш така!
  • Здравей,Белла!
    Падението е в продължението!
  • Жалко е, че едва тогава се е научил да лети.
    Но щом търговец е на дупки, преживе как да полети.
  • Интересено стихотворение. Определено ми хареса. Оригинален замисъл. Припомни ми неформално филма "Чиста формалност" с Жерар Депардийо.

    Поздравление, Мариане!
Random works
: ??:??