Невъзможна среща
В тази юнска нощ пак спомените шия
- смешни кръпки до незабравена печал,
любов до безразличие. От кого да крия?!
- всичко, за което съм умирал и живял.
Среднощната луна съмненията носи,
далеч, отвъд отминалия жарък ден,
в поля зелени, сред ниви златокоси,
там смехът ти създаваше света за мен.
Защо ли тъй силно ме зоват обратно
миналите дни на младостта гореща?
Не е ли знак? Ще отмине безвъзвратно ...