Невъзможно

Mar 20, 2008, 11:59 PM

Poetry » Love

654 0 1

Невъзможно
Като отронен лист
годините си отминават,
далеч отнасят моя порив чист.
В душата раната не заздравява,
живее вътре и кърви...
Обичах те
с невинност детска,
навярно ти не го разбра.
За сетен път в очите те погледнах,
а ти обърна се и се изсмя.
Като прашинки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Невъзможно

Want to read more?

Random works