Умира да я буди от любов,
когато нито ден и нито нощ е...
И да простенва нейното легло
от тъмните му нощи...
Умира да я буди от любов,
на кожата и да се изповяда...
Животът... танцът на листо,
във полета на листопада...
Умира да я буди от любов,
да чезнат случки и предмети,
да няма "кой", "кого", "защо",
навън да вият ветровете!