Времето лекувало, нали?
За пет години всичко щяло да отмине.
Как искам да не бях те срещала преди,
как искам да не бях се влюбвала тогава.
От тез окови да можех да се отърва,
в очите ми да няма пламък, в сърцето ми да не гори мечта.
Да можех да избягам да се скрия,
да не чакам до отворена врата.
Да приключа, да затворя, да заключа,
защото знам, че ти си моята.. несбъдната мечта!
© Николета Кателиева All rights reserved.