Не може все ти да си тази, която

безшумно отстъпва пред хорски мълви,

която се бори сама със тъгата,

която не рони горещи сълзи.

Не може все ти да си тази, която

с любов се раздава, без думи дори,

която си тръгва сама и когато

сърцето ранено до смърт я боли.

Не може все ти да си тази, която

безплътно се носи сред хорски тълпи

и търсеща истини, даже когато

от истини целият свят се руши.

Не може все ти да си тази, която

цялата болка с любов ще прости,

която си тръгва със сребърно ято...

А твоите жертви кой ще плати?!...