Огледало да бях – да ти видя тъгата в очите,
побелели до плът, по която живот не тече,
наедрели от крити сълзи - тежки снопове житни.
Меч срещу ти да бях – любовта ми да те посече.
Сочен нар де да бях – по зърнò да ме вкусваш, тръпчива,
да те гони и следва вкусът ми след всеки Едем.
Сноп коприва да бях – да светлея по теб мълчаливо.
Рани шест да горят, а пък аз да съм седми мехлем.
Де да бях шепа вятър – в лицето ти, кротка, да бруля,
да ти свия гнездо под стрехù, дето студ не мразù.
Онзи дъх де да бях на напукана есенна дюля,
уморена жарава от стрити брезòви кори. ...