Jan 2, 2011, 3:42 PM

Невъзможно е да ме обичаш 

  Poetry
774 0 6

Любовта има друго лице.

 

Чаша от кафе на масата.

Пепелник почти прелял.

Капе кранчето на топлата вода.

В ъгъла подсмърча котето.

 

Мръсни дрехи на земята в банята.

Завесите кривнати пазят твоето надничане.

От радиото Фреди тихичко пита: "Who

wants to live forever..."

 

Разкривена вратата на гардероба проскърцва, когато

я притварям.

Книги на бюрото някак си оставени.

Чехлите ти смешно килнати в средата

на коридора. И чадърът рошав -

незатворен - отразен във огледалото.

Пръсти по стената. Иска варосване.

 

Плаче къщата.

Плаче битът изоставен.

Аз не плача.

Любовта има друго лице.

Невъзможно е да ме обичаш,

а мъжът да липсва.

 

Оправям стъпките ти в коридора.

Бутвам чехлите до стената,

където им е мястото.

 

 

Не се връщай днес.

Не влизай повече тук.

Мога сама.

Но твоите липси ми пречат.

Невъзможно е да ме обичаш.

Не и така.

 

Вземи си мечтите за нас обратно.

 

1.11.2010.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??