Пак съм тъжна и тревожна,
сърцето ми измъчено - по теб.
Тази любов е така невъзможна,
ала кой сълзите ми може да спре.
Всяка нощ морето ни посреща,
а бризът с твоя глас ми шепти.
Вълните диви прегръщам,
ала празни остават мойте ръце.
И душата ми крещи ли, крещи,
обзета от ярост и безнадежност.
А от сълзите ми морето расте -
невъзможно е с теб да се срещнем.