Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото,
се стапят и възбуда, и смирение.
Изсъхнало е вече в теб перото
и твоето нестихващо вълнение.
На кой си нужен – жалко невъзможен?
На кой си нужен с твоите творения?
Сега отново времето тревожно
те вади от греховното "падение". ...