Понеже ми е тъжно, много тъжно
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.
Понеже ми е черно, почерняло,
сама ще си изплача светъл дъжд,
от вятър си съшивам наметало
и невидима ставам изведнъж.
Понеже искам, Боже колко искам,
какво ли искам? Невъзможност пак.
Ще стана много, невъзможно ниска
и ще се скрия в ненапъпил мак...