Невъзможното не е... невъзможно,
а само събитие със своя вероятност,
чиято стойност се променя,
ако сме активни или дремем безучастно...
Защо ли и кому е нужно
да твърди, че „това е невъзможно“?
Камък капките задружни
разпробиват, без да се тревожат.
Ще продължават струите дъждовни
лицето ласкаво да галят.
Пръски ще напомнят за морето,
но сърцето болка не забравя...
Себе си завинаги ти остани –
останалото няма никакво значение.
Не мисли за някакви си бъднини
и миналото сполетява ли забвение...
© Вили Тодоров All rights reserved.