Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...
Чуствата от желанието и от редното
пречупват всичко в мен.
А страстта към поредното
ме спира и отново съм в плен...
Мисли отрупани... омраза разкрита,
грешки повтаряни накъде да се скитам...
Думи неказани... обич прикрита...
чуства преплетени... Kак да опитам?!