В мрака заслепена се лутах,
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат
след дъжда проливен,
пак сама се разхождах в гъстата гора,
обгърната от мъглата на моята душа.
Мисли яросно препускаха в мен,
но ни една не беше истина.
Зашеметена, опиянена лутах се...
търсих изхода от този ад ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up