Незабрава

В памет на моята баба

Не ще забравя твоите ръце,

окриляли безкрилото ми детство.

Изстрадалото майчино сърце –

това е най-свещеното наследство.

Не ще забравя твоите очи,

в които толкова безсънни нощи

запалиха най-светлите лъчи

над моя сън недосънуван още.

Не ще забравя твоята съдба

на двадесет пожертвани години.

Велика е, и свята любовта,

на битието ми живот дарила!

Сега прегъвам тръпни колене

пред образа на снимка избеляла,

та думите неказани поне

да изговоря с песента си бяла.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Човек (Анна Станоева)

2010-10-02T20:45:43+03:00

Хубав стих, овладян. Като видях представянето ти в профила си казах тук трябва да се зачета, няма начин да се подлъжа. Е, не се излъгах
kapito (Капи Капито)

2010-10-02T20:36:57+03:00

Много мило и тъжно
харесах!
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-02T10:03:58+03:00

Браво,браво,браво...ей, това бабите са голяма работа
Eia (Росица Танчева)

2010-10-02T06:48:34+03:00

Развълнува ме...
katerina- (Катя Вангелова)

2010-10-02T06:44:41+03:00

Поклон!