perov (Валдемар)
83 96
Aug 5, 2014, 10:34 PM

Незабрава 

  Poetry » Love
441 0 4

 

 

     Среща! Внезапна! Стряскаща!

     Като гръм, като светкавица...

     Играта на съдбата...

     Последна? Не зная. Може би...

     Не искам! Ослепяваща си...

     Щастлива си, личи! Бъди!

     Лети, птиче мое, лети...!

     Твое е небето синьо ...

     зората е твоя... и Слънцето...

     и обичта ми... и безсънието...

     Да се обърнеш? Не си заслужава...

     лети, моя незабрава, опиваш ме...

     Един смъртен те поздравява!

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уау!
  • толкова е хубаво и вълнуващо... върна ме
    към един такъв щастлив миг..

    В очите ти се къпя гола,
    даряваш ме със нежност
    и пак сълзи, сълзи... защо ли?!
    Изпивам ги копнежно...

    Ти в очите ми летиш,
    там синьо... синьо е небето
    и слънчево ми се усмихваш
    там, отвътре... от сърцето...
  • Признателен съм ти за коментара, Краси! Поздрави и от мен, приятелю!
  • Задъхано до болезненост, до самоотричане пред олтара на внезапната любов...
    Харесах и препратката във финала, гладиаторе!
    Поздрав!
Random works
: ??:??