Помня как прибоят притихна
във ласкавите длани на брега
и мислите ни, от морска пяна възкръснали,
над нас разпиляваха светли лъчи.
И времето спряло своите крачки,
за да слуша на сърцето щастливия пулс...
Беше топло безвремие, сладко -
на страстен шепот, предчувствие, зов.
И само в нашите душевни предели
незабравим остана мигът.
След това безпаметно себераздаване
очите ни рисуват нови мечти.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up