Jun 28, 2011, 8:53 PM  

Незавършена 

  Poetry » Phylosophy
965 0 2

 

Недоплетена, косата ми се разпилява
в погледа ти сиво безметежен,
дори лек полъх не остава
от допира, доскоро нежен.

 

Кръпките на недошитото ми тяло
стават видими и за очите.
Детето в мен отдавна е разбрало -
късно е да си спасим душите...

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??