Потънах в карамфиления залез
с крилете на отлитащата птица.
Направи слънчев лъч последен разрез
в опиянената от гледката зеница.
За миг преминах в другото небе,
погълнат от окото на безкрая.
Отхвърлих земното - стопено късче лед,
разтворено в неземната омая.
Душата ми към Господ полетя,
докосната от божията ласка.
Сред ангели - блещукащи ята,
запрегнати във райската каляска.