Неземна жена

Зачената от огън и вода,

от слънцето съм взела светлина.

На вещица аз сила притежавам,

от ангелите взела съм душа.

За земния живот съм си мечтала,

със спомени от стари времена.

Когато тялото ми тук горя на клада

и остави таз следа като мечта.

Изстрелват нежни думи срещу мене

и после страшни обвинения.

Любов и ревност, болка и омраза,

това ли е цена да бъда земна аз жена?

Когато гледах към земята,

аз виждах само любовта и добротата.

И тази топла светлина

бе моята цена за земната жена.

Не мислех за ръцете нежни,

за чувства на любов и страст.

Не исках слава безнадеждно,

мечтаех да съм като вас.

Като светкавица се появих, блеснах,

треснах, изгорях и обратно полетях.

Не съм била за земна аз жена,

поне за този миг и в тези времена.

Дани Църкова 1997 г.,  София