Nov 17, 2009, 9:44 AM

Незнайно защо... 

  Poetry
687 0 4

                                       НЕЗНАЙНО ЗАЩО...

 

Аз не зная  защо

и не зная къде те изгубих...
Ти така неусетно си тръгна, както дойде...
Тъй внезапно дойде...

Тъй внезапно във тебе се влюбих...
А си тръгна...

и  не каза дори накъде...

Днес те виждам 

как бавно и плавно пристъпваш
не към мен,

а далече, далече от мен...
и превръщаш се

в спомен,

от който потръпвам -
тъжен спомен,

останал от теб,

вкаменен... 

И загледан пак

там  във безкрая,

далече,

виждам как

избледнелият спомен се губи

и заглъхват любовните думи изречени...

Ала аз

продължавам

във теб

да съм влюбен...

 

17.11.2009

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??