В една сутрин просто отворих очи...
Беше толкова тихо, така самотно у дома.
Нямаше и помен от отминалите дни,
сякаш бяха мъртви и последните мечти.
Какво правех там, изплашен и сам,
търсех начин да скрия от себе си безмилостния срам.
Опитвах да поправя грешките си, но как да кажа
"Съжалявам" и кой за тях да обвиня, забравен
в онзи ничий дом по-скоро себе си ще съжаля.