Apr 16, 2013, 10:51 AM

Ничий мъж 

  Poetry » Love
2268 3 21

В ръцете му - ръце на покорител,

и тази нощ усмихната ще спя.

А ти ще си отново само зрител

на нечия любов. В една ръка

със чаша попривършило уиски,

във другата - с полуугаснал фас,

ще искаш да прогониш всички мисли

от своята глава. Ала тогаз,

пред тебе някой страстно ще целуне

момичето със розовия шал.

Страстта им пред очите ти ще лумне

и ти ще се почувстваш остарял.

Не с двеста, а със хиляди години.

Не - бавно, за минути... Изведнъж!

Припомняйки си всичките причини

да станеш тъй самотен. Ничий мъж.

Забравил точно как се изпотяват

ръцете му при допир със жена.

Забравил точно как се покоряват

най-слабите, най-сладките места...

Затрупал с прах сърцето и душата.

Изгубил всеки повод за живот.

Разбрал за кой ли път, че на земята

човек е просто никой без любов.

Аз исках от това да те предпазя,

но ти не го разбра. Не ме прие...

 

В прегръдките му утре ще се глезя.

А ти ще изтрезняваш. Със кафе.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??