Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното
сгушва се в чай със канела.
Има истории,
неизживявани.
В пръснати морски вълни
колко ли думи
недоизказани,
шепнат и още боли.
Има истории,
оплетени в клоните.
Tихият есенен вятър
отрони ги всичките..
После помоли-
да стъпвам едва по земята.
Има истории..
Твоята, моята,
ничии малки вселени.
Изтъркани, с прах,
разпръснати в многото...
Колко сълзи ще намерят...