Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето,
не гони вече вятър във косите си,
а до колене беше му морето
с окъпани във романтизъм истини.
Любим сезон му беше нявга зимата
и в преспите на чиста самота
уютно беше като под завивката
на съвършена майчина сълза! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up