А колко мразя ден и нощ да се редуват

и всички хора, които волно им робуват!

Искат като тях да са - ту лоши, ту добри,

и винаги остават си сами...

И как преструват се, че са унили,

а всъщност за богатство биха и убили

и то за не какво да е, а материал,

спомагащ да натрупат още капитал...

Щастието е вече цел забравена,

любовта остава изоставена.

И денят вечно ще е наш приятел верен,

а нощта - врагът ни черен!