Ний жертва паднахме в неравна борба ...
НИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХМЕ
В НЕРАВНА БОРБА …
/Почти епитафия …/
Триста години вече я водим –
жертви, несгоди, мъки, лишения …
И пропищяха всички народи
от поне трийсет и три поколения!
„Да!” – на тютюна, „Не!” на пушача …
кръсторазпятно раздира ефира.
Дорде се усмихна … ми идва да плача,
да дращя, да хапя, да ритам, да скачам …
С яд ги отказах … проклети цигари!
Уж ми се радваха – на мен, непушача,
но … станах Изменник, Предател, Магаре …
Така ме наричат! Душата ми плаче …
Хвалят ме стари – ругаят ме млади:
„Как тъй ги отказа! Долен хамалин!” …
Бате ни Бойко … и той ме предаде!
„Ей, Муфто, – ми рече, - я дай да запалим!”
© Николай Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво си го написал!Направо се изкушавам да се присъединя към почина!
-
-
Започнал си от пушенето - остават другите две от "ония" ТРИ неща!
Свирни, когато приключиш и с тях!
-
Малейййй, цяла дузина непушачки наминали, а непушачите съвсем на изчезване!
-
Усмивкаааааа!
И аз така, тъкмо ги спях, пък сега, май не бивало... -
Леле-е-е,какви си ги свършил! Сега остава и пиенето да откажеш!
-
Каквото си дал- дал сикакто винаги в прекрасен стих. Сърдечни поздрави!!!
-
Давай закурим как на фронте.
-
Наистина ли ядът е рецептата за отказ?Ще опитам!Усмивка с поздрав!
-
Много ми хареса!!!Развесели ме!!!Благодаря ти!
-
хубавоооо
-
-
блазе ти!
-
!!!
-
-
Хехех,много е добро,поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
