Разхвърля душата ми! Стига!
Като с уличен помияр си играеш със мен.
Сърцето ми, отдавна захвърли във нищото,
закле го да изгори във Ада, прокълнато!
Напразно поглеждаш в очите ми,
те загубиха отдавна цвета си,
а зениците изсъхнаха от сълзите...
Подиграваш ми се, че съм човек...
Та ти ме превърна във никаквица,
нито бяла, нито черна съм сега...
Нито съм тъжна, нито усмихната...
По-безжизнена съм и от скала. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up